Голямото пушене
Някак си неусетно, докато изпращахме старата година и новата дойде. Заедно с нея дойде и поредната безумна, законодателна безсмислица. Влезе в сила, т.н. “Забрана за пушене на обществени места”. Типично по нашенски, законодателят, този път во главе с правителството, създадоха за пореден път „малко бременната булка“? От една страна има забрана, за да синхронизираме законодателството си с това на ЕС, от друга страна с наредбата направиха така, че всъщност може да се пуши навсякъде. Единствено в големите заведения турнаха по една стъклена врата, която доста често седи отворена за да минават през нея по-лесно сервитьорите. Или иначе казано: нищо не правиха, като хората.
Ясно е, че за пореден път надделяха нечии интереси, в случая жалните писъци на ресторантьорите, според които забраната за пушене щяла да накара пушачите да си седят в къщи…………………
Айде бе?
По-голяма дивотия може да се чуе единствено от устата на някой таралеж.
Независимо дали пуши или не, човека е социално животно, т.е. никой няма да се скрие в къщи и да се трови на воля самичък. Дори да има някой серт инат, колко време ще издържи? Седмица, две? Съществения въпрос обаче, който никой не задава на глас е много важен, защото именно той опровергава твърденията за фалити на заведения: – Какво правят пушачите в заведенията? Правилно – пушат! За разлика от тях непушачите консумират. Айде, сега кажете ми от кой тип клиент има повече полза? Ндаааа, работата е ясна. Както се казва: “Мразим да мислим”, а и очевидно си не можем.
Тотална забрана за пушене има почти навсякъде в ЕС и никъде няма фалирали заведения, заради това. Гледах по новините едни чудеса: в Испания и Италия слагали табели “Частно парти”, в Гърция не спазвали забраната и прочие дивотии, все едно живеем по Татово време и малцина са тези, дето са минавали желязната завеса. В Италия не се пуши по заведенията, което най-много се усеща по дискотеките и баровете. Чудесна обстановка, можеш да види лицата на хората около себе си, има атмосфера вместо кълбета дим от които дори на пушачите им сълзят очите. До сега, не съм видял в Италия табели с частни партита. Чувал съм, че в Рим имало ресторант за пушачи, но не съм го виждал. Същото е и в Прага. В Англия фалира някой, друг пъб, но не от това, че забраниха пушенето, а защото направиха половинката, наливна бира по 5 и повече паунда. За Швейцария няма да казвам нищо. В Испания по същия начин: мрънкат как трябвало да уволнят, разбираш ли 150 000 сервитьори, щото хората щели да спрат ходенето по кръчмите и прочие салати.
Лошото е, че когато у нас дойдат чужденци, дори и пушачи гледат, като изтървани и независимо от разрешението да се пуши, излизат навън. Не виждат нищо срамно в това, а и показват елементарно уважение към останалите хора. Да не казвам какъв срам брах последния път с един англичанин в съдебната палата: по коридорите се чувстваш, като в газова камера: дим на талази, навсякъде има оставени пепелници по прозорците и купища служители, посетители и прочие пушат точно под табелите “Пушенето забранено”. Не бръснат за слива елементарна забрана, а ние очакваме някой да спазва законите. И после се чудим, защо Министъра на вътрешните работи в името на закона, нарушава всички закони.
Всъщност, кое е по-важно: здравето на хората или мнението на кръчмарите. Ако някой не ми вярва, тутакси да се качва на първия самолет и да види, как е по света.
Чудя се и на още нещо. За пореден път, поредното правителство създава изкуствени конфликти между нас по всеки въпрос. Сега ни делят на пушачи и непушачи, преди това на наематели и наемодатели, на собственици на кучета, на софиянци и провинциалисти и на какво ли още не. Демек, елементарно ни плакнат с топла бира, прилагайки принципа: “Разделяй и владей”. Е, да де, ма ние вече не сме онова блеещо стадо.
В крайна сметка, разбираемо е желанието на политиците да управляват Ориента, но ние с вас, това ли искаме, а?
3 коментара
Да забраним децата!
Това е новият лайтмотив в заведенията. Според новите промени настъпващи с въвеждането на забраната за пушене на обществени места – в заведенията, в които е разрешено да се пуши автоматично се забранява да присъстват лица под 18 години. Като родител, и ако имам опция естествено не бих водила децата си в газова камера ( в каквато неизбежно се превръщат заведенията, особено в зимния сезон), но това автоматично премахва от списъка ни повече от половината заведения, които семейно посещаваме.
Ами прекрасно!
Другия път да направят по един коневръз отвън и да връзваме там децата – и без друго съм забелязала, че като цяло у нас появата на деца в заведенията ( не говоря за нощни клубове) се приема с ентусиазма, с който някои биха приели кръстоска между крастава жаба, тарантула, гърмяща змия и саблезъб тигър
И така решението е супер лесно – просто не водете децата си с вас!
Заключвайте ги в къщи или в много краен случай когато се наложи да ги вземете с вас, си пригответе сумата предвидена от законодателя за солената глоба. Глоба за това, че искате да сте с детето си в заведение, в което собственика е решил че трябва да има либерален режим …
„А някой беше обещал на пушачите да им запази правото на избор… Излиза че от една страна държавата се грижи да осигури на пушачите достатъчно места, на които могат да пушат, а от друга – им забранява да го правят на обществено място в присъствието на децата си. Защо?! Нали в крайна сметка пушенето не било толкова вредно, че да бъде забранено? Или все пак е вредно? И ако е вредно, защо да е вредно само за децата, но не и за възрастните? В това няма никаква логика. Освен логиката да не се пречи на печалбите на тютюневия бизнес, както и да се дават на държавата в лицето на контролните органи още и още начини да корумпира и рекетира бизнеса и народа, който няма да иска да спазва подобни непълни, неясни и направо абсурдни забрани.”
Съвсем очевидно и други са си задавали и ще си задават този въпрос
http://www.webcafe.bg/id_1898914357_Tozi_zakon_e_vreden_za_vasheto_zdrave
и съвсем очевидно той няма отговор или поне отговора е крайно нелогичен – вместо да кажем „НЕ” на цигарите, пак казахме „НЕ” на децата
Мдааа, напрактика заради пушачите забраниха децата, т.е. не можем да отидем на обяд в заведение с децата, защото там се пуши. И както казва Любен Дилов син: понеже всички имаме деца, значи всички имаме проблем
Перефразирайки лекинко чичко Сталин и крилатата му фраза „Есть человек — есть проблема“ имането на деца си е изцяло частен проблем на техните родители – държавата какво я засяга този „проблем“! Глобалните интереси са далеч по-важни от няколко дребни задника с памперси