Постни талиатели или супата с камъчетата.
Ей, така както си седях, изведнъж реших, че ще сготвя талиатели за вечеря. Кво прави музата, а? Е, така както си седиш и хоооооооп тoку те изненада изодзадзе, като СРС – Бойко Борисов 
Обзет от небивал ентусиазъм, влетях в кухнята и отворих хладилника: има сек’ви неща, включително от най-долния рафт, до магданоза срамежливо се подава дясна спирачка за ферибот, но мат’рял за талиателите – не. Пак добре, че и талиатели има. Мда, ми кво пък, ще импровизирам. И без това, импровизациите са една от малкото ми положителни черти, изключая разбира се, онази моя изключителна черта, разделяща долната част на гърбът ми, която придава един, особен “блясък” на характера ми.
Турнах големия тиган на котлоня, лювнах 3-4 супени лъжици зехтин на око и ½ чаша вода. По принцип слагам бяло вино, но откак жената разбра………………… слагам гола водичка, че захладня и някак си не върви да спя на балкона, зарад едната манджа. Междувременно, надялках една връзка зелен лук и 3-4 средно големи моркова в знак на презрение към една моя ужасна учителка по математика, (за която не знам защо се сетих точно сега) ги надялках на кубчета, квадратчета, триъгълничета и сферички, след което ги ръгнах и тях на топличко в тиганя. Обелих една тиквичка, след което с особен финес я нарязах на малки, симпатични паралелепипедчета (ще, ме оставяш на поправителни, а – загубих цяло лято с тия глупости)
Докато се отдавах на кошмарните си спомени, морковите омекнаха и изтърсих при тях тиквичката. Лювнах смело отгоре соев сос лайт, още 1/2 чаша вода и зачаках, разбърквайки с дървена шпатула отровната смес. Пропуснах, че междувременно талиателите (Барила) се свариха (точно 7 минути), бяха отцедени, разбъркани със зехтинец и оставени настрана в тенджерата. Баси как лети времето, докато се натуткам и стана време за последната част – добавих едно бурканче сос Барила “Домати Горгонзола”. Знам, че звучи, като цикъла на тъщата, обаче всъщност е вид сирене, добавих и съвсем малко водичка, щото тва е гъстичко, да не загори. Намалих котлона и започнах да го разбърквам от време на време. Прибавих едно парче натрошено синьо сирене за разкош и го оставих да се разтопи. След около десетина минути изключих котлона и сложих една шепа вещерско биле: мащерка, риган, босилек. Две супени лъжици маслинена паста Каламон и шепичка Пармиджано. Последно разбъркване и воала!
Приятного аппетита, как говорят в Италии!
