Нормотворчески напъни

Дами и Господа, трактористи……….тфу, нормотворци – извинявайте, лапсус направих. Начи, тая работа с “коването” на законите не шЪ да е, като онази. (Не бе, не тва!  Уууу, ква си начи. Само, тва ти е в главата и “Фурла” :)).

За правенето на законите говорим. Да, знам че си знаеш: на зелен флумастер гласуваш “За”, а ако си от сегашните управляващи, квото кажат гласуваш – мисленето е забранено. (не, че можеш, де)

Да го кажа простичко, като за “нормотворци”: Не става да фърлиш шепа зърно на полето и след два часа да жънеш филии с луканка и чер хайвер от моруна.

Някога, излезнах от университета с глава пълна със знание и ясната идея, че за да съм на ниво, цял живот ще трябва да чета. Няма проблем и без това чета не само бързо, но и страшно много. Дори сега, чета поне 4-5 книги седмично за развлечение. Да де, ма се оказа, че дори аз не мога да насмогна нормотворческата скорострелност на БГ депУтатите.

Всъщност, никой не е в състояние да следи ежедневните, нормативни промени, дори само в неговата материя и то ако е тясно специализиран в една област на правото. Безумие, имащо огромно значение, защото пряко се отразява върху качеството на работата във всички сфери на правото. Върху работата на администрацията за всяко нещо, дори за един фризьорски салон, ако щете.

Без значение, кой е на власт всички правят едно и също безобразно нещо, с което съм сигурен, че сме за Гинес, при това без шансове някой да ни изпревари в близките 1300 години. Защо ли? Защото, влизат в парламента и започват бясно да правят поправки и да приемат нови нормативни актове.

Първата им работа е да променят актовете приети от предишните, като идеята далеч не е законите да се направят по-добри или работещи, а да се нагласят така, че да са удобни на управляващото мнозинство, по политически съображения и на подкрепящите ги фирми, по чисто икономически причини. След като приключат с тази неотложна дейност,  започват хиляди знайни и незнайни промени и променчици, като вЪобще не се стига до някакво предварително мислене при изготвянето им. Следварително, тоже. Ако се приема изцяло нов закон, то съдържанието му, между първо и второ четене  е толкова различно, че няма нищо общо!  Много често и като заглавие. Поправките, обаче са ми любими – докато влезнат в сила на всеки две поправки има поне по две други поправки и т.н.

Отделен е въпроса, че проектите за актове се пишат на две на три в дълбока секретност от няколко човека, особено ако трябва да се усвои финансиране от ЕС, без да се вземе мнение и или становище на заинтересованите или поне на действащи специалисти от съответната материя.

Не, забрави! У нас всеки разбира от всичко, а от нормосъздаване още повече. Любима хумореска в това отношение е създадената публично известност, че законите се пишат от адвокати …………………… смееееееех, уважаеми до сълзи и през здраво, стиснати зАби. Де, да беше така. Със сигурност щяха да се създават работещи актове, дори само да вземат становище от адвокатурата. Както и да е, явно се размечтах нещо.

Резултата е тотална, нормативна мазня! Нищо не работи! Естествено, че няма да работи. Никой от създателите на закони у нас не е и мислил, че трябва да работи. Променят на парче, дори работещи закони или кодекси с единствената цел да ги направят неработещи. Или примерно последния останал соцзакон – Трудовия кодекс, се кърпи по безобразен начин на парче, независимо, че идеята в него са отношенията породени между работника и социалистическото предприятие? Очевидно, няма как да работи в условията на пазарна икономика, нали?

Стига критика, че да не заприличам на БББ и лафовете за Тройната коалиция.

Практикуващите юристи, когато не знаят нещо, първо се обръщат назад и проверяват, каква практика има по въпроса. За това, ще се върнем малко назад във времето.

Може би, най-известния законник в Европа е френският граждански кодекс, по-известен като Code Civil или като Наполеонов кодекс. Работата по него е започнала през 1793г., а влиза в сила през 1804г., като продължава да обслужва обществените нужди на Франция в областта на гражданското право и до днес, естествено с някои корекции. Обнародван е на 21 март 1804 г. от Наполеон Бонапарт.

Следващият пример, също е показателен. Работата по Германския граждански законник започва през 1881г. Първият проект за кодекс от 1886г. не бил посрещнат с въодушевление. Създадена е втора комисия от 22 члена, включваща не само юристи, но и представители на финансовия сектор и на различните идеологически течения по това време, изработила нов проект. След обстойни разисквания проектът за Германски граждански законник е приет и влязъл в сила на 1 януари 1900г. Оттогава до днес е основната кодификация на германското гражданско право. Германският граждански законник продължава да бъде стожер на немската гражданскоправна система. Други отрасли на правото също се основават на принципите, изведени в законника – примерно в Германският търговски кодекс се намират единствено специалните разпоредби за търговските дружества и дружествата с ограничена отговорност, тъй като основните разпоредби, засягащи дружествата изобщо, се съдържат в законника.

Послужил като образец за гражданскоправната регламентация и на редица страни извън германското правно семейство – Португалия, Китай, Япония, Южна Корея, Тайван и Гърция.

Давам тези примери, не само защото са най-известните кодекси Европа, но и защото голяма част от гражданското ни законодателство е реципирано от тях.

Идеята е следната: абсурдно е нормотворчеството у нас да продължава така. ЕС вече започна да ни набива обръчите и ще става и по-лошо, но основния проблем е че нищо не работи. Знам, че никой и не мисли за това, но трябва да се спре безумието в ковачницата на закони.

За да се изготви работещ акт, в създаването му трябва да се включат широк кръг специалисти от съответната материя или да се вслушат и възприемат техните становища. Задължително да се вземат становища или в групата подготвяща проектозакона да вземат участие съдии и адвокати от съответната материя, но не избрани по сегашните критерии: вземаме някой от наш’те, дето няма да ни пречи и ще вземе някой лев, а утвърдени специалисти в материята предложени от съсловните организации. Работата по проекта трябва да се свърши прецизно и за достатъчно време, а след като проекта бъде изготвен да се подложи на обществено обсъждане, след което да се направят последните промени в него и едва тогава да влезне в НС.

Това е начина да имаме работещи закони. Така се прави по света, в ЕС за общите актове за странните членки и в отделните страни.

Нормативен акт, изготвен по гореописания начин, ще работи дълги години без да има нужда от поправяне. Работата на всички юристи ще стане по-добра и на по-високо ниво, а това означава, че обществото най-накрая ще има това от което има нужда. Иначе ще е като до сега – ще са виновни предишните, до идването на следващите. А, резултатите от дейността ще бъдат точно, като на колажа. Без значение, кой е на власт.

* Автор на колажа е Владимир Дойчинов