ТИЛТ

Както казва една приятелка (иронично):

– Абе, адвокатска му работа?!

Та и аз така. Неделя е, а още от Петък бях планирал да засадим в неподдържания парк около блока, един голям (2 метра висок), тъмнолилав люляк. Купих го от разсадник в Пловдив, прибирайки се от поредната си среща с грешната Мадона с големите бомби………………добре де, добре бях с Темида. Eй какво нещо, човек и в мечтите си да не може да шавне. Тва живот ли е? Както знаем обаче, разочарованията са следствие на очакванията. Въоръжен с това си специфично познание, въобще не съм изненадан, още по-малко разочарован, че плановете се променят в движение. Абе, адвокатска му работа. А, и кой с всичкия си, купува и сади дървета пред блока, а? Тва, казвам и аз. Та в този ред на мисли, съботата прекарах в подготовка, ама не как се сади люляк, а в четене на съдебна практика и европейско наказателно право, защото в неделя, какво? Правилно, верен отговор – няма да садим люляк.

Направих нещо непростимо: станах по тъмни доби и се избръснах до синьо, след което си стегнах чантата и зачаках обаждане от съда или от панделата. Мдааа, наказателния съд работи и в неделя, а мерките за неотклонение се гледат, когато им дойде времето, дори да е неделя или на връх нова година. Някои ще бъдат освободени, а други не. Кесаревото – кесарю, адвокатското – адвокату! Говорих с дежурния прокурор и установих, че и тя не харесва неделните дежурства. То пък, кой ли ги харесва, ама карай. Работата е ясна, ще трябва да се заемем с тази активна дейност по защитата, която у нас отнема най-много време, а в моя случай и усилия, а именно – ще чакаме. Щом трябва, ще чакаме: защитата, прокурора, дежурния съдебен състав, задържания, съдебната охрана – всички чакаме. Все едно имаме някакъв избор.

Почти на бегом се изнасям към една от любимите ми книжарници, скрита в малка уличка до съдебната палата, за която съм сигурен, че работи и в неделя. Поздравявам девойката вътре с обичайното:

– Какво ми написахте днес?

Общо взето нищо ново. Опс, не е точно така. Минаваше ми, през ума перверзната идея ако успея да мина днес, през Ориндж център на представянето на последната книга на (в)Любен в Дилов-син, но не съм си и представял, че може да я има, още същия ден в книжарницата. Купих и последната книга на Робърт Шекли и в ситен тръст се занесох в офиса, където се отдадох на сърцезание и трепетно очакване на телефонния звънец. Или иначе казано бях в триминутна готовност да скоча до съда.

Поколебах се за момент, но все пак отворих първо Тилт……………..

Два часа по-късно, затворих последната страница и с изненада установих, че е почти 17.00ч., т.е. време е да се връщам в палатата.

Баси, Любен Дилов-син направо уби рибата. Верно, че съм му фен и по принцип харесвам подобен тип перверзно мислене и чувство за хумор, но този път Дилов е надминал себе си.

При това със страшна сила! Не помня, откога не съм се отнасял така с книга от български автор. И особено, когато ми предстои дело и нивото на адреналина ми е по-високо от това на тестостерона. Страхотия ви казвам. Явно ще гледам и филма, нищо че мислех да го пропусна, щото – поредната пандизчийска история, разказана като опит за истинско комерсиално кино. Дори от свои хора, чух, че филма бил хубав. Когато го гледам и аз ще имам мнение, книгата обаче е връхтА на сладоледа!!!!