Чиновникът пикатентроп

Ужас! Страшна работа ви казвам. Няма друго такова чудо, като наш’то!

За всяко нещо и на най-дребния и незначителен частен документ, Н.В. чиновникът изисква или въвежда изискване за наличие на печат, като белег и задължително условие за достоверност……………?

Глас в пустиня е познанието, че няма никъде въведено нормативно изискване за печати. Да не споменавам за добилата митична сила “узаконеност” на нотариалните заверки, независимо от почти неизвестния извън юридическите среди факт, че нотариалните заверки са няколко вида: на подпис, на дата, на съдържание и прочие. Нито някой го знае, нито някой го интересува, но имали на частния документ пИчат, значи всичко е наред.

По този повод, имаме дори не по един, а по няколко печата, маркировки навсякъде и какви ли още не “доказателства” за достоверност. Може би, най-фрапиращият пример е маркировката на колите при застраховане. Напрактика, ползата от маркировката е нулева, но няколко милиона годишно излизат от джобовете ни и влизат съвсем ненужно в нечии чужд джоб. Стикери, стикерчета, бандероли и прочие залъгалки. Именно тези залъгалки за привидна законосъобразност, дават повод на всеки един чиновник да се нахвърля срещу нещастния гражданин-данъкоплатец:

– Това, господине/госпожо ако го няма: печат, документ от кочан и т.н. означава, че всеки може да го направи!

Всякакви доводи и съждения в подкрепа на факта, че вие не сте всеки, после ако някой направи нещо нередно ще извърши престъпление, са безпредметни. Все едно да пикаеш във вакуум.

Друг, безумен и фрапиращ пример, за който отдавна искам да разкажа: в правните факултети, на първото упражнение по процес и по граждански и по наказателен, едва ли не встъпителните слова на водещия упражнението към студентите, са следните: (цитирам дословно по памет)

– Колеги, адвокатите пишат в молбите си и казват в пледоариите си невероятни неща. Изграждат уникални и невъзможни конструкции?

– Ъ?

Което в прав текст означава, че не само не е проблем, но е едва ли не задължително да кажеш, напишеш или да направиш, каквото и да е за да постигнеш целта си (?), включително да излъжеш и сякаш е позволено и сякаш е безнаказано……….

Така бъдещите адвокати, съдии и прокурори, биват закърмени с позицията, че съобразно статута си могат да направят всичко и законът не важи за тях. Нещо повече, адвокатите го приемат за служебно усърдие, а съдиите и прокурорите научават, че не трябва да вярват на никого, особено пък на адвокатите (за съжаление не без основание).

От цялата тази галимация става ясно, че в съзнанието на хората, включително на поколенията, за които социализЪма е термин от учебниците по история и олицетворяващи тоталитаризма единствено с управлението на БББ………………. всичките тези хора са със изкривено, сбъркано, типично тоталитарно съзнание и начин на мислене, според което подозрението между хората във всевъзможни форми на вредителство е начина на съществуване. Там, където всички са виновни до доказване на противното!

Всъщност, става реч за нещо изключително просто – за доверие. Доверие между хората. Доверие между всички и за всичко. Един народ, една държава се изгражда, крепи и развива в правилната посока, благодарение на доверието. Абсурдно е съществуващото статукво, че всеки може/би могъл: да излъже, открадне, измами, убие и прочие. Правилната и законна презумпция е че това не се прави! Ако някой го направи, то тогава законът го наказва. Законът, а не чиновника “Х”.

По света, а и навсякъде в ЕС са изградени работещи държави и икономически империи, които работят ей така, с презумпцията, че се прави както трябва. Никъде в ЕС няма печати на частни документи, че и върху официални такива. Имам достатъчно такива примери, включително официални писма и становища, касаещи общностното право или конкретен съдебен казус, изготвени и подписани от  Министъра на Финансите на Федерална Република Германия или на Министъра на Транспорта на Австрия, които са без печати и номера! Да не казвам, че никой не ми е искал (в чужбина, каквото и да било доказателство) просто пиша на съответния министър писмо, в което казвам, че съм адвоката “Х” и това е достатъчно! А, не като тука: дай адвокатска карта, ами има ли заверка за годината (?), пълномощно само от кочан или от друг мазен халваджийски тефтер и прочие. Та се налага да влача в чантата си, куп решения на Висшия Адвокатски съвет и ВКС и да ограмотявам тоз или онзи.

Все едно им разказвам виц, когато казвам, че едно обикновено писмо изпратено от мен, в качеството ми на адвокат е достатъчно за да накара началника на полицейско управление на голям град в Италия да освободи задържаните документи на двама българи и да им издаде други. Или когато банката в ЮАР спря превод на мои клиенти до България (там имат нещо, като борд и строги ограничения върху изходящите парични преводи) и за освобождаването му, беше нужно единствено моето писмено становище, че тези пари са за заплащане на държавни и съдебни такси във България, като бях посочил съда, делото и т.н, въпреки, че не съм длъжен. И това беше достатъчно. Никой не поиска да доказвам, че не съм камила! Или че гърбицата си е моя.

Ако щете вярвайте, но в ЕС и навсякъде в цивилизования свят се издават фактури без печати. Нещо повече, пишат се на компютър и се пращат, като имейл дори без да са подписани, което по никакъв начин не накърнява валидността им. По същият начин се превеждат пари и се приемат и изпращат стоки за милиарди! Срещу 3-4 листа хартия.

Ние сме, както обикновено на другия край на пианото – последните питекантропи в света. Не просто имаме, но продължаваме да създаваме огромно количество, съвсем ненужни и безсмислени изисквания, документи, печати, стикери, маркировки, разрешения, рестрикции, санкции и прочие. С абсолютно нулева полезност!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Напротив у нас се извършват в пъти, повече престъпления от която и да е държава в ЕС, включително и от най-големите по брой население и площ.

Няма и не може да има положителна промяна у нас, докато не се променим ние самите! Начина, по който мислим и се отнасяме с другите.

И те така!

* Автор на колажа е Владимир Дойчинов