По песните ще ги познаете!
И тази година с досада очаквах поредния фарс, наречен избори!
Какво ли ново може да се види – стари, до болка познати муцуни, изтъркани и изпразнени от съдържание клиширани обещания, които и едните не смятат да изпълнят, и другите не се надяват. Ситуацията е малко като на младо семейство, което се е сдърпало дойде на гости тъщата! Нито смееш да си кажеш, нито можеш съвсем да се правиш, че нищо не се е случило.
Изобщо отвсякъде си прецакан.
Години наред ни лъгаха и залъгваха – цялата дъга се изреди – червени, сини, жълти, кафяви на небесни тракторчета – абе всички!
Години наред от 89-а та до ден днешен седим като дечица пред квартална сладкарница, лепим нослета на стъклото и гледаме …..
Както казваше един бивш колега – “СЕдИ, гледай мача!”
Ама то седиш, седиш, обаче в един момент …. не се седи вече…. не знам за вас, но на мен ми изтръпнаха задните части!
Какво още да гледаме – то и мач не остана!
Каквото беше останало от прекрасната ни родина, го бетонираха, разпродадоха, отровиха….
Натириха всяко мислещо същество, което не е обвързано с нещо сериозно тук, далеч – някои за по-сигурно и зад океана се приютиха и не им се прибира.
А защо да им се прибира?!
Къде да се приберат?!
България върви на затваряне вече – работа има само в големите градове и то не е кой знае какво – търсят се предимно нископлатени и нискоквалифицирани работници.
Прекрасните някога местенца и курорти вече от години са превърнати в бетонна пустиня – безлична, бездиханна, безжизнена – машина за пари, но и тя вече не функционира като хората, защото и тези с парите не пасат трева! Като толкоз им е зор да си дадат някъде парите, избират хората, а има къде-къде по-атрактивни дестинации и то не защото тук е (по-скоро беше) лошо – а защото не остана природа.
Децата на думи са приоритет на държавата, но на практика родителите нямат никаква държавна подкрепа и опора в отглеждането им – напротив, то стана скъпо и екзотично удоволствие, като да отглеждаш рядък вид животно – няма детски градини, няма свестни училища и образованието бавно си отива….. гаснещо мъждукащо огънче, крепено само от ентусиазма на малцина…..
Здравната ни система е хитра машинка за пари за някои, не знам кой има полза от нея, но със сигурност не са нито лекарите, нито пациентите.
Прословутите магистрали към “светлото бъдеще” така и все още са мираж – вече толкова години все ги слушаме, все ги гледаме, все режат разни ленти, а като хванеш пътя, и той е все доникъде!
Ама нещо се отплеснах – за изборите ми беше приказката.
Та какво чакаме?!
Чакахме толкоз години някой да дойде да ни опраВИ – и те идваха …. оправяХА СЕ и тихомълком си тръгваха – един след друг…..
А ние?!
Ние сме си пак тук и пак чакаме …. някой да ни оправи!
Чудя се тактично ли да го кажа или …. така по нашенски – право куме, та в очи!
Май второто ми е повече на сърце!
НЯМА КОЙ ДА НИ ОПРАВИ!
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ВЗЕМАТ НАЙ-НАКРАЯ ЖИВОТА СИ В РЪЦЕ!
Моля ви – всеки от вас, който има поне малко мисъл, поне малко желание да живее тук и сега – нека гласува!
Нека гласува с истинската съвест, че той решава!
Решава сега как ще живее в следващите години – решава сега как ще живеят децата му!
Слава Богу, виждам, че сега мои познати и приятели, които от години са тотално аполитични, са приели своите каузи, и се надявам до изборите все повече хора да се осъзнаят.
На фона на всичко мърляво, грозно и фалшиво – виждам само една инициатива, която си заслужава човек да вземе в ръце и да се опита да защити и да задържи в дланите си като малка светулка!
И така – на добър час, Светльо!
П.с. За скептиците имам да добавя още малко.
Не бързайте с отрицанието!
В най-голямата (според тях, защото аз не ги долюбвам много) демокрация САЩ един от най-успешните президенти и постигнал най-значимите и силни международни споразумения е не “професионален политик” (тоест готвещ се за поста едва ли не от люлката си и захранен със сребърна лъжичка), а холивудския актьор Роналд Рейгън. Не по-малко успешен от него се оказва и друг “непрофесионалист” в лицето на губернатора на Калифорния – Арнолд Шварценегер.
И освен това – за разлика от много други “професионални маскари” (пардон – политици) у нас Светльо Витков има едно огромно предимство – той абсолютно чист и необременен политически.
Не е закърмен със никакви сини или червени идеи, мисленето му не е фиксирано и не е спряло още в зародиш кастрирано от нечии “професионални партийни линии”.
На фона на досегашните политически и икономически експерименти с изстрадалите български гласоподаватели, смятам че една такава истински независима и истински непартийна кандидатура си заслужава и усилията и подкрепата – защото промяната трябва да започне сега и веднага!