Не е празник! Ден на адвокатурата

Миналата година, след като с изненада научихме за наличието на такъв празник, макар и с половин уста, честитихме на колегите празника. Тази година не смятаме да честитим на никого, дори и на себе си.

Намираме, за неправилно, нередно и обидно за правосъдието изобщо, мълчанието на Висшия Адвокатски Съвет по повод поредното изказване на великият експерт по юриспруденция Цветан Цветанов.

До момента взеха отношение всички: и медиите и иначе почти безполезния Български Хелзинкски Комитет, дори отделни обикновени адвокати като нас си позволиха да вземат отношение, но Висшия Адвокатски Съвет мълчи?

Не знам, защо? Сигурно се притесняват, че ако се изкажат ще закрият адвокатурата?

Знам ли?

Всъщност, единственият начин да закрият официално адвокатурата е именно по този начин – когато върховния орган на независимата и самоуправляваща се адвокатура си зарови главата в пясъка, оставяйки беззащитна и на показ долната част на гърба си.

От безлична и беззъба адвокатура имат полза единствено тоталитарните режими. И без това адвокатурата у нас е мръсна дума!

И има защо! Защото почти няма нещо, което да я изпълва със съдържание.

Е, тва е!

Не, че до сега е било празник, но сега съвсем не е!

И ако продължаваме така, няма и да бъде, защото няма да останат достойни адвокати в професията!