Престъплението наречено родителство или записки по Софийските Детскоградински неволи

Знаете ли кое е най-голямото престъпление у нас?
Кражбата – мнннееее – дори, ако е по-големШка може и за вас да остане нЕкой лев.
Убийството – пак не познахте, колко такива остават неразкрити и нетърсени ….
Виж имането на дете у нас е едно от най-големите престъпления. Колкото повече – толкова повече, както казва любимия ни Мечо Пух.
И друг път съм писала по темата, но за сетен път се убеждавам, че държавата не оставя никой ненаказан за този огромен грях.
Все пак да не говорим общи приказки, а да споделя няколко трагикомични преживелици предимно свързани с детските градини в София.
В последните 3-4 години за софиянци, вреждането на дете в Детска градина се превръща в цел номер едно на цели кланове и фамилии, разиграват се нечувани комбинации, задействат се тайнствени и не чак до там връзки, канали и завери, защото се оказва, че е далеч по-трудно едно софиянче да попадне в Държавна детска градина, отколкото някои негови каки и батковци в университетите.
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО – пролетта на 2010. Текат класирания в системата ИСОДГ – децата „безпристрастно и без връзки“ се класират или пък не за така жадуваната система на държавните Детски градини.
Да класираш детето си е цяла наука – дебнеш конкуренцията, разработваш и разиграваш различни варианти в екселски таблици, разместваш кандидатури, наместваш точки, само и само да попаднете в играта.
Дори да искаш да прескочиш ясленските групи вече не е много възможно и желателно, защото след това класирането в градина е на практика със шанс равен на чиста 0. Затова родителите се принуждават да кандидатстват и записват децата си още в ясленски групи.
Април месец – месецът на големите Радини вълнения – както писа една дама във известен женски форум „Този месец съм тотално неадекватна, не съм произвела нищо смислено и единственото, което по цял ден правя е да изчислявам проценти и да размествам места, както и да се треса от нерви“ …. Дали да го коментираме … Хайде няма …..
Но това съвсем не е било душевното състояние само на една жена, само на едно семейство живеещо и отглеждащо децата си в София.
Хип-хипппп Ура!!!!  – синът ми е приет на първо класиране! Приет е защото е трето дете и ползва допълнителни точки. Естествено и аз доста съм си поиграла със суровите данни, та е приет там където шанса му беше най-голям, а не там където бих искала или ми е най-близо и удобно. Точно до блока ни има прекрасна поне като база ДГ, но за нас тя остава мечта, несбъднат блян, за сметка на това всеки ден ще пътуваме по 5километра в едната и другата посока… Обаче пък нали сме в играта. Няма смисъл да се оплакваме.
Набавям нужните документи и отивам да го записвам. Няма на кой да го оставя и отивам с него. В 13 часа обаче се оказва, че записването е било само до обяд – утре пак….. е …. Утре – утре…. Какво да се прави.
На другия ден още в 10 часа се строявам в двора с малкия в количката и си чакам чинно реда след още 4 семейства.
Ама спи му се, ама гладен е ….. няма значение не се ли запишеш до петък – гориш, а за мястото ти чакат стотици деца ( изобщо не преувеличавам).
И така накрая след редица комични и не до там препятствия иде и нашия ред. Влизам със спящия бъдещ ясленски възпитаник при г-жа Директорката на Н-ската детска градина.
Жената преглежда всеки лист много щателно:
– Къде ви е акта за раждане?! А данъчната декларация, а удостоверението от работата ви?!
Показвам ги, намират се всички документи, даже са и снимани както трябва и с всички подписи и печати и салтанати. О чудо – май няма начин и ще ни записват. Госпожата се информира любезно това дете от същия ли баща е ?!!!!! при положение, че съм длъжна и съм предоставила съответно актовете за раждане и на големите си деца, и от тях е видно, че са от един баща – стават и такива неща в някои семейства – признавам си засрамено 
Госпожата обаче има още съществени въпроси, като да речем този дали въпросният ѝ бъдещ възпитаник е заченат случайно!!!  :shock: – тук вече много я разочаровам, като ѝ споделям, че изобщо нищо случайно няма и дори донякъде медицината е виновна за туй спящо пред нея чудо на природата…..
Старая се да съм любезна и да не наранявам повече крехката ѝ психика, но пак стигаме до спор, дали дължа такса или не?!
Ха сега де – в наредбите, които аз съм чела за трето и следващо дете такса не се дължи, но явно не съм чела където трябва и госпожата ме информира, че не съм на прав път. Обещавам и да проверя и да говоря с касиерката, която се оказва най-сведуща и компетентна по въпросите, касаещи плащанията. Да се надяваме, че с нея ще намерим общ език и ще се окажа на висотата на очакванията ѝ.
Следващата точка от дневния ни ред е кога трябва да се взима едно дете от ясла :!:  – ако не знаете – точно в 17 часа!!!

Защо?! :?:  Ами защото плаче и му е мъчно за мама

Чувствайки се страшен звяр, информирам смирено госпожата, че тъй като работното ми време е до 18 часа, няма шанс да се лишат от драгоценното присъствие на прекрасния образ преди този час!
– „Ааааа ще намерите начин! Ще намерите!“- любезно ми смигва тя и накрая одисеята ми приключва със заветното записване.
Излизам с поне едно психично разстройство повече от въпросното детско заведение и естествено първото, което правя е да се обадя на приятелка. Направо и рева по телефона на какво чудо сме попаднали и колко ни харесва във въпросната ДГ и как нямаме търпение да постъпим там на есен с песен.
Тук отварям една скоба – не защото ми е дружка, но моята приятелка е учителка в ДГ – в съвсем обикновена държавна ДГ. По-отдаден на работата си човек не познавам. Както и по-компетентен.
И така тя обещава да потърси начин да ми помогне. Макар че начини за това на практика няма, тъй като системата за класиране е безстрастна (уж), безпогрешна (уж) и безкомпромисна (уж) и никой не може да я заобиколи или прескочи.
Това дали не може е също една дъъъъъъъъъъъъъъълга и широка тема, но за нея друг път….. само ще вметна, че познавам поне 4-5 деца, попаднали по тайнствен начин в ДГ, след като в системата нямаха никакъв шанс ….
Не щеш ли обаче и аз веднъж извадих късмет – в системата се появи място в ДГ, където работи моята дружка и точките ни стигнаха точно до там, че да заемем призовото единствено място.
Пак следва малко гимнастика и тичане – да изтегля документите от едната градина и да ги доставя в другата в срок. Но това са бели кахъри.
Щастлива съм защото в новата градина сме от отбора на „връзкарите“ – всички в градината знаят, че това е „бебето на г-жа Милкова“ и го обгрижват страхотно.
Дали и другите се радват на това внимание се опитвам да не се вълнувам … доколкото мога, но се връщам в годините назад, когато все още не се познавахме с г-жа Милкова и когато големият ми син беше в същата ясла и при същите госпожи и така и не успя да свикне ….
Но както и да е – важното е, че сега малкия е щастлив, гледан и внимание не му липсва.
ДЕЙСТВИЕ ВТОРО – ЛЯТОТО НА 2011 – градината ще почива цял месец. Това, че надали има родител, който да има цял месец отпуск, а дори и да има някой такъв, то кой ли ще му разреши да си вземе повече от две седмици наведнъж не интересува никого. Ама и искате да заведете детето си някъде – ами проблема си е ваш!
Нямате баби и дядовци – пак ваш проблем …. Изобщо давещите се да се спасяват, ако могат … ако не могат кой им е крив
Иначе квартала е голям има поне 10-тина ясли и градини, но защо да не почиват всички в един месец.
Записвам малкия в частна ясла за „почивния месец“ и срещу известно олекване на джоба си решавам проблема – така ми се пада като не съм си осигурила баби и дядовци, а най-безотговорно съм взела да раждам деца.
Но идва септември и отново с песен се връщаме в яслата.
Няма да правя паралел за грижите на едното и другото място, защото двете системи са несъпоставими – само ще кажа, че на едното за 10-тина деца се грижат 4 човека, а в държавната ясла има цифром и словом две жени на смяна с 22 – 28 деца! Дори да искат няма как да се получи! И всичко това в условията на безработица, вместо просто да се наемат още хора :idea:  и да им се даде шанса и на тях да бъдат на работа, а и на децата да получат по-добри грижи и внимание.
Но и това не е наша работа и да не се намесваме.
Октомври месец малкия прекарва повече време в къщи, отколкото в яслата. Схемата е седмица на ясла – две болен в къщи.
Аз вземам болничен след болничен за огромна „радост“ на шефовете си.
Тактично се осведомяват кога ще се върна, дали ще съм на работа еди си коя дата, защото има нещо важно за правене ….. дали другия месец планирам да отсъствам …… и т.н. и т.н.
Нервите ми са опънати до крайност – ноември минава в същия бесен ритъм. В началото на декември за пореден път ми звънят да отида да го прибера на обяд защото е отново с 39 градуса…..
Прибирам си го и решавам, че повече не мога да си давам парите за лекарства. Намира се жена, която да го гледа докато закрепне, а аз се връщам като примерна труженичка на работа …. Това е положението – нали знаете – никой не ми е виновен, че …..
Минават Коледните празници , но има още 2-3 работни дни между празниците, в които решавам, че ще са малко деца и ще го пусна на градина защото все пак трябва да ходи и там, няма как да напуснем така трудно завоюваната територия.
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО – 28.12 сутринта бодро крачим двамата в свежото снежно утро след цели 3 седмици домашни забавления.
Посрещат ни още на стълбите – малко е хладничко, но тъкмо да се освежим вкупом. Двете лелички ми обясняват в един глас как не могат да приемат детето по никакъв начин защото не съм попълнила някаква декларация, че ще посещава градината в тези дни между празниците.
Обяснявам спокойно, че няма как да съм попълнила каквото и да е защото малкия от 3 седмици ( разбирай цял месец почти) не е бил на градина.
Ами те нямат вина, но не може да ни приемат!
Все още наивно усмихната ( разчитайки на личния си чар) им обяснявам, че няма как да не им го оставя – няма на кого друг да го дам да го гледа за този ден, а пък точно днес няма начин да липсвам от офиса. И че все пак той е възпитаник на това детско заведение.
Питам любезно няма ли някакъв начин да попитаме някого и да намерим решение на проблема.
Не може!
Не знайно какво и как съм вложила като интонация, но едната от леличките ми „влиза в положението“ и отива да попита дали може да се намери някакъв начин …..
Търпеливо чакам – 5-10-15 минути …..
Накрая решавам лично да отида и да видя дали наистина Директорката не е на работа, за да я помоля за съдействие.
На вратата се сблъсквам с леличката, която е тръгнала да ме вика да попълня заветната декларация. Казвам и, че това е пълно безумие, защото …..
Не успявам да довърша, защото вече сме на прага на Директорския кабинет.
Безкрайно много уважавах само до днес сутринта въпросната Директорка, защото навремето тя беше човека, при който стартираха разни интересни програми в Детската градина, но явно с годините нещата са се променили или не са …. Знам ли…. Дотогава не съм си разменяла повече от няколко думи с нея.
Но днес видях един съвсем различен човек.
-„Кое е безумие госпожо?! Няма никакво безумие – без да попълните този документ никой няма право да вземе детето ви!“
-„Вие какво си мислите?! А как си мислите, че се класирахте за тази ДГ?!“
Мигам на парцали, опитвайки се да осмисля метаморфозата, все още се опитвам да съм любезна, но любезността не означава, че мога да оставя да ми викат – или пък може?!
Накрая и аз повишавам тон, като казвам, че съм 100% сигурна, че съм попаднала в градината по единственият възможен начин – класирана от системата.
-„Сигурна ли сте!? Напълно ли сте сигурна?!“ отново ме пита г-жа Дирекорката

Тук възниква един интересен въпрос – „А нима има и друг начин?!!!!“ :?:  ,но си го запазвам за себе си!

Още повече съм чувала за тарифата за подобни „услуги“ и надали пък съм чак толкова чаровна, че за мен да са направили изключение!
Доста малко са нещата, които могат да ме изкарат от равновесие, но мразя някой да накърнява правата ми, както и тези на децата ми.
Стискам зъби и казвам, че предмета на днешният ни разговор е начина, по който мога да оставя детето си там където му е мястото – а именно във въпросното Детско заведение, като при това не смятам, че някой ми прави услуга за това.
Детето ми посещава това заведение и днес е работен ден.
-„Ами попитайте тогава приятелката си г-жа Милкова дали можете да останете без да сте те попълнили този документ !“– продължава да ме назидава Директорката.
Замълчавам – тук вече наистина бясна, а замълчавам само и единствено защото не желая по какъвто и да е повод да пострада приятелката ми – тъй като това е един от най-прекрасните хора, които познавам.
Опитвам се да ѝ кажа, че ситуацията е съвсем нормална и че е трябвало да предвидят и такъв вариант, като в никой случай не съм искала да я обезпокоявам, но пък ми е любопитно, ако и тя си беше взела отпуск в тези междупразнични дни как щеше да приключи случая.
Студено ме уведомява, че винаги има заместник, който да разреши ситуациите възникващи в градината.
Наум се чудя, а кому беше нужна тогава цялата тази драма и загубеният повече от половин час, но си отмълчавам, защото съм наясно че македонската ми жилка няма да се ограничи само с това въпросче ……
Накрая Госпожа Директорката с тон нетърпящ повече възражения заявява
– „Разговорът ни приключи!“ и ми отваря вратата, а да не би да не съм наясно с казаното дотук!
– ?!
Мдаааа, никога не е късно да развалиш доброто мнение за себе си!
Никога не е късно да разрушиш съвсем сам целият авторитет, който си градил с години.
И на финала родителите да си знаят мястото – раята си е рая и това, че някой е благоволил веднъж да ги погледне благо и да им се усмихне не им дава ни най-малко правото да претендират за повече внимание към презряната им персона!

И сега?!
Ми сега нищо ….. борбата продължава, както винаги …..
Грижата за всяко едно дете е най-прекрасното нещо г-жо Директор! А може би не е?!

П.с. умишлено спестявам имената на Детските градини, двете Директорки и истинското име на моята приятелка – очевидно е защо!
Но въпреки това не смятам, че подобно държане и достойно и е повод за адмирации, та ако някой случайно се разпознае в описаните по-горе случаи то силно се надявам да му е останал точно толкова морал, че поне да се замисли.