Невиждан театър
Защо, невиждан ли?
Знам ли?
Може би, защото актьорите са незрящи до един?!
Може би, защото са ученици в училище „Луи Брайл“?
Или може би защото режисьорът Велимир Велев, за когото сме ви разказвали и друг път е успял да види, нещо повече в тези хора?
Не знам……………
Идея си нямаме как виждат незрящите, но това което направиха не е просто театър.
Нямам идея как да го определя, може би защото видяното не влиза в никакви рамки.
Това което направиха от Невиждан театър беше съвсем „простичко“:
Накараха времето да спре!
Когато спектакълът свърши, невярващо се взирах в часовника си, т.к. според мен бяха минали не повече от десетина минути след началото.
Не, нали!
Просто времето спря………….
Уникален спектакъл!
Независимо от ограничените изразни средства, режисьорът успява да ни накара да се чудим, дали всъщност актьорите са незрящи?
Защото правят немислимото – играят, така сякаш виждат!
Нещо повече, играят така, сякаш нямат нужда да виждат…….
„Сенките на моята душа“ – постановка на Велимир Велев на камерната сцена на Младежкия театър.
Чували ли сте, че един човек през живота си трябва да посади дърво, да построи къща, да отгледа дете……………………….. е, ние бихме допълнили списъка с да „види“ Невиждан театър.
Непременно!