За банките и техните крепостни селяни
Как не ми се искаше точно в такъв хубав ден да ви занимавам с прАстАтии, но те просто ни заливат отвсякъде.
Защо банките ли?
Ми защото в последните две години, това са най-безсмъртните организации у нас. Наливат се пари само и само да се запазят банките, ама това че икономиката загива и няма никакво производство …. Кво ви пука! Банки нали има!
Днес за пореден път се убедих, че за банките ние не сме клиенти – ние сме просто някакви мерни единици, които се местят от графа в графа, само и само да се докара по-висока печалба за пред висшия мениджмънт, който колкото е по-далеч, толкова по-добре …. И естествено да се реализират едни печалби в края на годината. Щото бонусите …. Добре де няма да ползваме мръсни думички 
А дали някой наистина печели и най-вече дали ние сме обслужени като клиенти няма никакво значение.
Онзи ден ми звъни приятел, който живее на вече бивш за мен адрес, за да попита дали да вземе някакво писмо адресирано до мен от банка Пиреос.
Позамислих се, тъй като нищо не ме свързва с въпросната банка, но му казах да вземе писмото и да ми го даде като се видим, което и стана 2 дни по-късно.
Какво беше учудването ми като отворих писмото и се оказа, че дължа на въпросната банка, колосалната сума от 36.55 / тридесет и шест лв и 55 стотинки/. Сумата е дължима по цитирана в писмото сметка, която (уж) е мое притежание, но тъй като не съм я платила (доброволно)– как ли да я платя като не зная за нея!? Ми дават срок от 60 дни, в рамките, на които ако не погася въпросното задължение, то ще ми бъде търсено по съдебен ред – демек зорноволно!!!!!
Имам взаимоотношения с 3 банки към момента и не съм била в каквото и да било нарушение на условията в никоя от тях, дори в едната съм и някакъв вид преференциален клиент именно поради коректността си и поради услугите, които ползвам при тях.
Пак да напомня – нямам никакви отношения с въпросната банка и никога не съм имала. Но още на другия ден съвестно припвам до офиса им в Бизнес парк Младост 4. Моля учтивата служителка да ми предостави по възможност документа, с който се обозначава началото на моите отношения с въпросната банка.
Първоначално девойката, която вероятно през 2001 е била още ученичка се позамисли и накрая прояви завидни оракулски умения, като ме запита :
– А вие случайно да сте имали сметка в ИНГ банк?
Обясних и че съвсем неслучайно, а напълно съзнателно съм имала такива отношения с въпросната банка (ИНГ) най-малкото защото там си получавах заплатата повече от 3 години. Но е интересно все пак как съм влязла в отношения с представляваната от нея банка без да имам и понятие от това?!
Служителката ми предостави изпратени по мейла документи, в които се вижда как аз съм сключила договор за обслужване от ИНГ Банк!
Дотук добре, но пак питам, а все пак къде е документа, с който сключвам договор с Пиреос Банк?!
Няма такъв, но за сметка на това любезната служителка ме уведомява, че видиш ли преди няколко години ( говорим за 2001 година, както се оказа на финала) всички клиенти, частни лица са прехвърлени в Пиреос!
Питам как така прехвърлени ?! – аз да не съм чувал с картофи?! Как така без моето съгласие и излишен подпис изведнъж се оказвам със сметка в друга банка – то пак късмет, че имам само една сметка, а не някой кредит да речем!
Любопитствам защо поне не съм получавала веднъж годишно справка за въпросната сметка ( на което според общите условия на банката всеки техен клиент има право) – „Ами защото не сте заявили!” – усмихнато пояснява девойката!
Ами как да заявя нещо, като не знам че съществува!?
Тоест вие си имате право, ама трябва излишно да си го поискате! А ако бях получила това извлечение още преди …. години вече нямаше да имам сметка във въпросната банка, но пък и нямаше да им дължа едни пари нали?!
Удобно! – остава да разберем за кого, щото за мен не е със сигурност.
Плащам сумата и моля да ми бъде издадено удостоверение, че вече не дължа нищо на въпросната банка. Ама удостоверението ще струва още 6 лв – ако го искам на български и 24 лв, ако го искам на английски!
Решавам, че е по-добре да го поискам само на български и ако се наложи ще си го преведа – доста по-евтино.
Е вчера си получих и въпросната заветна бележка и ще ги почна по всички параграфи – КЗП, Омбудсман, комисията за банков надзор и каквото се сетя още.
Налага се да подпиша още една декларация, че не възразявам да ми снимат новата лична карта – за да ми закрият сметката!!!! Възразявам естествено, но нямам избор, иначе няма удостоверение – има логика нали?!
Убягва ли ви?
И на мен така!
Та така живееш си щастливо и в един момент се оказваш длъжник на банка, на която никога не си бил клиент!
Другата любима тези дни в офиса ни банка е ОББ – двама колеги са на ръба на истерията. Единия се опитва да плати поръчка по интернет с кредитната си карта и се оказва, че въпросната поръчка се таксува като плащане през ПОС и поради това има ограничения и не може да си ползва цялата сума! Какъв е тогава смисъла на кредитната им карта? Защото, ако за всяка поръчка се налага да припкаш и да внасяш половината сума кеш на каса и да чакаш до другия ден, за да се отрази …. То за мен това не е кредитна карта!
Колежката пък да вземе да се омъжи и да си смени фамилията – що ли и трябваше?! И сега ще спести малко пари, защото новата и карта няма да е готова до излизането и в чужбина.
Защо ли – ми не е ясно!
Срока за издаване на нова карта ( говорим за самия пластмасов носител) е 14 работни дни, но колежката ми чака вече 21 и няма изгледи скоро да се сдобие с въпросното пластмасово картонче с новите ѝ имена. А тя го прави, просто защото е съвестна и иска имената и по лична карта да съответстват на тези на кредитната и карта – можеше спокойно да си кара и със старата нали?!
Но виж, ако междувременно новата карта стане готова, точно в момента на пребиваването и извън страната, то старата автоматично става невалидна ( нищо, че новата не е получена още) – Найс А?! Пътуваш си, влизаш да си купиш бира и хоооп – изненадааааа!
Да не говорим за моята миналогодишна Коледа, в която поради глупавата система за онлайн банкиране на Райфайзен банк – към тогавашна дата останах без пари навръх празниците.
Защото според безумната им система парите се получават по една сметка (разплащателна), а за да ги теглиш и да плащаш с тях трябва да ги прехвърлиш в друга сметка (картова) – това може да стане или на каса, което за мен е неудобно и доста често неосъществимо или онлайн, за което обаче трябва да си на компютър, на който има инсталирани цифров сертификат и имаш устройство за потвърждаване на подписа ти. И тъй като сумата бе преведена в предпоследния работен ден на годината, нямах време да я прехвърля с дата на вальора в последния работен ден на годината от едната сметка в другата и така и си останах със спестени пари.
Какво ли щеше да е ако нямаше от кой да взема – при заплата в картата да остана без стотинка навръх празника.
Мога да продължа до безкрай списъка – предполагам всеки от вас е оставал безсловесен пред банковите гишета и се е чувствал безумно тъп и дребен пред механизма на добре смазваната система!