За пушенето, пледоариите и още нещо

Ей, тва е.

Като ни тръгне веднъж на политици и няма отърване, при това не точно в добрия смисъл на думата. За разлика от Йордан Цонев, който се обърна директно към нас по повод по повод статията за законността на протестите, Каролев не го прави директно и лично, но за сметка на това е достатъчен и факта, че въпросът е публичен и ни касае пряко, като гражданин.

Каролев е написал и публикувал една чудесна пледоария, с която би се гордял всеки служебен защитник, че и не само.

Но!

Правилно, всеки път има поне по едно Но!

Ако четете по диагоналната система или не се задълбочите особено и ако случайно сте непушач, след прочитането на въпросната пледоария, тутакси хуквате към лафката и с наслаждение си купувате за първи път на дърти години тютюневи пръчици за вътрешна употреба и почвате да ги смучете на воля, ако и по кутийте да пише, че ви правят импотентен. Долна клевета, сигурни сме

Та, по въпроса с пушенето сме писали доста и няма да ви досаждаме, повтаряйки се, поради що не следва да се пуши по кръчмите, но като видим едно подобно произведение не издържаме. Абе, действа ни, не чак като червено на бик, ма като на пушещ „Арда“ качак, кутия „Ротманс“ плочка на аванта.

Демек – разтреперваме се, потичат ни лигите и тутакси всички рационални и въобще мисли ни изхвърчат от главата и с треперещи ръце почваме да скубем златното фолио на кутията……..

Още в първия абзац на въпросната пледоария Каролев забожда ножа в масата. Всъщност, около нея.

„Аргументът: „Ресторантът е публично място“

Няма да ви мъчим, не сте малки прочете си го сами има-няма десетина реда са. На първо място, това е чудесен начин да се заобиколи темата, използвайки всичко онова, което не е в негова полза, като например въпроса за частната собствеността, нейната неприкосновеност и прочие алабализми. Няма да изпадаме в откровения, но въпросът за това дали заведенията са публични и дали са частна собственост, както и дадените примери са некоректни, а въпросните примери, биха били смехотворни във всеки друг случай.

Заведенията са обществени! Защото са за всички и не държавата е наложила някакъв режим на свободно влизане, а всеки собственик е решил сам-самичък да направи заведение, което да бъде обществено. Съгласете, доста отдавна някак си освен, че не е законно не е и прието да има заведения само за мъже или само за бели и само цветнокожи. Именно поради това са обществени. Всеки бизнес подлежи на регулация, именно в интерес на обществото. Направената аналогия с частния дом, в който може да влиза всеки е безумна, доколкото никой не забранява да си пушите в частния дом, а и както разбрахме заведенията не са частни домове. От друга страна, псилютно сме сигурни, че въпреки твърдяната неприкосновеност на частния дом ако решите да дръпнете някой джойнт примерно, тутакси на главите ви ще се изсипят поне петдесетина качулати униформени с автомати в ръце, на които с пяна уста можете да цитирате конституцията и статията на Каролев.

„Аргументът: „Пушачите ме принуждават да им дишам дима“

В качеството на доказателство, авторът е дал следният душепотресающ пример, който ще цитираме изцяло, поради невъзможността ни да го възпроизведем по друг начин: „Да смяташ, че е принуда да дишаш дим в частен ресторант е все едно да се смяташ за принуден да гледаш как съседа прави секс в неговата си къща, защото не е заключил вратата и ти можеш да влезеш.“

Настоящото умотворение, отказваме да го коментираме, щот няма смисъл, но ще се спрем на важният въпрос. Именно пушачите пушейки, принуждават непушачите да се тровят.

Обратното не се наблюдава, нали?

Не, че има как. И не ни изваждайте мухлясалите аргументи, че имало заведения за непушачи, щото преди забраната в София имаше две или три.

А, за малко щяхме да забравим – секса е удоволствие дори за надничащите през ключалката зрители и не трови по никакъв начин нито правещите го, нито евентуалните зрители. Странен поглед, нас лично никога не ни е привличала възможността да гледаме, дори по телевизора, за разлика от активните действия с личното ни участие, ма живеем в свободна страна и всеки сам си избира забавленията.

„Аргументът: „Приятелите ме принуждават да сядам с тях на задимено“

Баш си е така. Гадните непушачи, не искат да дишат чужди отрови и по невъобразимо възмутителен начин, настояват да не ги тровят насила.

Гадно, нали?

„Аргументът: „Ами то няма заведения за непушачи. Или са малко.“

Факт. Преди забраната не се пушеше в София в цели няколко вегетариански заведения и тва беше. Отново е посочен занимателен пример с нудистките плажове, които видите ли неистово се дразнели от облечените посетители по тях. Очевидно авторът не е стъпвал на нудистки плаж, но примерът е безумен, доколкото стоенето на плаж по организъм не пречи на никого и единствената опасност е да ти изгори някое място, което принципно не вижда слънце. И с риск да се подванайсетим печенето по организъм не трови никого. Напротив, създава радостни емоции, дори у воайорите.

„Аргументът: „Ами сервитьорите?“

От изложените аргументи става ясно, че сервитьорите имат огромен избор, а именно да сменят професията? Другата опция е да не дишат, докато са на работа?

„Аргументът: „Кой ще лекува пушачите?“

И веднага следва отговор, че ще ли да се лекуват сами. Точка!

А, стига бе? Верно ли………. направо ликвидира, дори идеята за здравеопазване. Отделен е въпросът, че бихме искали да видим, кога и как се лекува някой пушач с рак на белите дробове за собствена сметка, имайки предвид, че лечението струва хиляди левове месечно.

„Аргументът: „Кой ще лекува непушачите?“

За пореден път се обяснява, че е по-важен изстрелът, но не и това дали уцелваш и кого точно. Или иначе казано авторът ни препраща в минало свършено време, когато имало държавна собственост и понеже напоследък нямало, пасивните пушачи щели да се лекуват сами, защото ако си счупели сами крака с чук, трябвало да си купят сами гипса, а не да искат парите от производителя на чукове?

Алоу, никой не си чупи сам краката с чук. После, следвайки този точно пример, някой друг идва и ти чупи краката с чук!

И в крайна сметка това се плаща от здравеопазването, което е за наша сметка и което в прав текст означава, че непушачите плащат лечението на пушачите, но не и обратното.

„Аргументът: „Ами да махнем и всички регулации за хигиена и безопасност?“

„Аргументът: „Ами да легализираме и наркотиците?“

Тия последните, чак се чудим има ли смисъл да ги коментираме, защото по първия е направена неясна връзка със съда, конкуренцията, големите корпорации и дребните собственици? А, по втория ще отбележим само, че наркоманите се друсат само те. Друсайки се, не тровят околните.

И за десерт, тънко ни е поднесен цитат на Джон Лок и елегантното сравнение на автора с него, който изразява съжалението си, че не е чак толкова гениален. Това последното не бихме го коментирали, но ни подразни идеята, че всички други и най-вече непушачите сме идиоти…….

Няма да ви мъчим повече с тия неща.

Пишем горното с ясното съзнание, че това е груба манипулация на народа – гласоподавател. Първо, така ни отвличат вниманието от важните неща, а именно оставката на това безобразно правителство. Второ, това е див и за сметка на това елементарен популизъм.

Ако мине, пушачите са доволни и си викат: Ей, тия май, май, а? Ако не мине, redskins спокойно ще обвинят за провала си зелените, протеста, белите якички, майките с децата, ланския сняг и кой ли още не, за несправянето си тоз проблем.

И накрая за яснота и улеснение на опонентите ни, ще си позволим да ви цитираме, част от едно брилянтно от правна гледна точка решение на ВАС:

Решение № 7294 от 26.05.2011 г. на Върховния административен съд на Република България:

„Околната среда без тютюнев дим е естественото състояние на околната среда. Този факт не се нуждае от доказване. Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика, както за упражняващия я, така и за околните. Ето защо ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушенето не може да се приеме като мярка накърняваща права или засягаща правна или лична сфера на гражданите. Напротив – възможността да се пуши на обществени места, дори при ограничени условия, поставя под заплаха здравето както на пушещия, така и на околните /пребиваващи или работещи в тях/ и нарушава основното и неотменимо конституционно право на гражданите на здравословна и безопасна среда на живот. В този контекст именно предоставянето на възможност за упражняване на тази вредоносна практика на обществени места може да се разглежда като нарушаване на субективни права, гарантирани от Основния закон и като дискриминационна практика по отношение желаещите да живеят, работят и ползват обществени места без тютюнев дим, както и може да бъде основание за търсене.