Лазаня

Вали. Ма, не просто вали, а така вали, че ако бях риба бих се чувствал, като “във вода” на сушата. По улиците, оживяха пълноводни реки, а аз слушах почукването на капките по прозореца…………….

Баси, тва пък какво общо има с лазанята? Как, какво? Нали, трябва да ми дойде музата. Италианската кухня, изисква наличието на особена муза. Без нея, резултата е просто манджа.

Сипах в особена за целта чаша, малко Джеймисън. Заслушах се, замечтано в припукването на бучката лед, която разтапяйки се полека, освобождава сладката си мараня на талази, образувайки цветна дъга в мекото ирландско уиски.

Отпих пестелива глътчица и запретнах ръкави

След грандиозния успех с Канелоните и предвид това, че обожавам италианската кухня, реших, че ще се заема сЮриозно с нея. По този повод, първият ми опит за лазаня, миналата седмица приключи злощастно, а резултата замина в кофата. Снощи обаче…………………………… окапах си клавиатурата ей , както и да е, едно по едно.

Точно, глътчицата ирландско разнесе меката си топлина по жилите ми и звънна телефона, а едни приятели, казаха заплашително че идват, което на мига разреши вътрешната ми дилема: вегетарианска или месна лазаня, в полза на двете. Какво пък, ако се получи, може да открия ресторант, който няма да се казва: нито “Темида”, нито “При стария Адвокат”. По този повод се сетих за мъжа на една приятелка, който пристигайки за първи път във България преди десетина години, гледайки табелите си мислел, че у нас има една огромна верига заведения в цялата страна “Пектопат” (Ресторант)

Хм, оказа се, че любимият ми тиган е толкова голям, че другия не се събира на керамичната плоча до него, поради което след кратък размисъл, грабвам една касерола за зеленчуковата лазаня. Слагам във всеки съд по 4 супени лъжици зехтин и ½ чаша вода. Нарязах на ситно три средни глави лук и когато зехтина започна да шуми, изсипах лука в двата съда. За зеленчуковата прибавих и един стрък праз нарязан на елементарни частици. Обелих 4 скилидки чесън и ги метнах при луковете. Нарязах на четвъртинки 6-7 моркова, които разделих приблизително 70/30 в полза на зеленчуковата лазаня и ги метнах при лука, щото му било скучно само с чесъна. Ндааааа, явно касеролата е малка за вдъхновението ми и зеленчуците ще се правят на порции. Извадих морковите и лука, а на тяхно място сложих около 300 грама печурки, като прибавих отново зехтинец и капчица вода, защото гъбите ще си пуснат. Всички адски смеси ги разбърквам периодично с две отделни дървени лъжици. Сложих половинка свинска кайма в тиганя, а от касеролата извадих гъбите и на тяхно място ръгнах няколко дребни тиквички, нарязани на кубчета. Забравих да спомена, че прибавих соев сос лайт и на двете места. Така, зеленчуковата плънка е готова, лювнах вътре бурканче ”Барила” – домати със сирене Рикота и 2 супени лъжици маслинена паста, махнах я от котлоня и смесих всичко в един съд. Междувременно каймата побеля за това лювнах вътре един буркан домати и една чаша вода и навих часовника за 40 минутно къкрене. 5 минути преди да стане плънката, слагам подправките и маслинената паста: пресен магданоз и копър, мащерка, риган, босилек. Ръся смело на око, а не по една щипка.

По всички рецепти, лазанята се прави със сос Бешамел. Добре де, ма с тва брАшно става нек’ъФ адски бъркоч, за тва реших да направя нещо друго. Нещо подобно направих и за канелоните и се получи доста по-добре от Бешамел. В една голяма купа сипах две кисели млека и една цяла сметана. Изтървах вътре три яйца и малко краве сиренце, след което разбърках адската смес. Настъргах кашкавал, а бе колкото пое и натроших синьо сирене. При трошенето установих, че мухъла е зелен, а не син. Взел съм в тарапаната някакво немско “зелено” сирене Еберберг нещо си, а бе добро е. Ръснах и пармезан отгоре, след което разбърках отново. Пуснах фурната на 250 градуса. В стъклена тава, леко загрята намазах я с масълце и наредих три листа от корите. Както вече казах на “Барила” продуктите са страхотни и нямат нужда от допълнителна обработка. Върху корите сложих няколко капки зехтин и с лъжицата подредих от  ВеГе плънката, други кори, плънка и така пет реда. Най-отгоре залях със адската ми смес от кисело мляко, сметана, сирена и пармезан. Между редовете трябва да се ръси върху плънката смело пармезан и кашкавал или синьо сирене или каквото и да е друго, смрадливо сирене, което придава уникален пикантен вкус. Същата процедура се повтори и с месната плънка. След което ги скрих на топличко във фурната за около 45 минути, завити с фолио за да не настинат.

Отворих бутилка “Кианти”, изсипах го в декантера да диша и зачакахме нетърпеливо. От кухнята, през затворената врата и въпреки усилията на абсорбатора се носи такъв аромат, че очаквам всеки момент комшиите да изкъртят входната врата и да превземат със щурм трапезарията, за това заемаме позиция за кръгова отбрана, докато стане готово………..

Изядохме лазанята в мъртвешка тишина. Дори не се чуваше почукване на прибори в чините, а само тежко сумтене и преглъщане………..оххххх, свърши се, вече мога и да умра спокойно, гледайки ситите и доволни физиономии около масата. Никой няма сили да стане от масата, за тва още известно време  мълчаливо, храносмиламе около вече празната маса…………..