За КОНкурсите и Българите!

Ние сме една особено спортна и борбена нация! Ама страхотни сме наистина! Как така не вярвате?! Не клатете така недоверчиво глави – и аз така не вярвах като гледам примерно поредния мач на футболните ни национали или пък като гледам опитите на някои сладури да се скатаят от всяко усилие извън жизненонеобходимите хранене и … айде да не издребняваме.

Нооо зададе ли се КОНкурс ( особено е важно ударението е на първа сричка и се произнася с апломб, като надълго и нашироко се разказва на аудиторията, какво и с каква епична битка е спечелено) и ела да видиш нашенеца дали няма дух?!

Очите му блестят, душа юнашка не трае и ентусиазма му извира … той запретва ръкави и участва с всички сили. Ама като казвам с всички имай предвид с В-С-И-Ч-К-И!!!

Първо е готов собственоръчно да нарисува рисунката на детето си за участие в конкурса за рисунка, ама КОНкурса  бил детски – какво от това!

После е готов да се регистрира 800 пъти в даден сайт и да гласува и всичко това след като е пуснал поне по 20 съобщения на всички свои близки, недотам близки и съвсеееем далечни познати с отчаяна молба – “Гласувайте за нас!!!”.

После като на поредния смехотворен КОНкурс във Фейсбук имах невероятни попадения от сорта – някой напълно непознат ( о ЧУДО!) дал гласа си за снимка на моето дете и отдолу под снимката чинно се мъдри коментар – моля ви и вие гласувайте за нас – и съответно линк към КОНкурса – да не би да се объркаме и да пропуснем!

Замислям се, какво печелим?

Кой печели наистина?!

Детето спечелило конкурса за рисунка с тази нарисувана от мама, тати, кака, баба …. Чувства ли се то победител и ако да, дали това няма да му изиграе за в бъдеще лошата шега – да очаква винаги някой да свърши работата вместо него, а то само да кима и да приема овациите! На детето ли правим услуга или на собствената си себичност и комплексарщина?! Въпроса е риторичен разбира се!

Детските конкурси за красота по принцип ме потрисат – вие виждали ли сте грозно дете?

Аз не съм!

Всяко дете е красиво, всяко дете е една вселена!

Можете ли да сравните две снежинки, две планини, две морета?! Всяко едно е по-хубаво за един и другото е по-добро за друг.

Същото да не кажа, още по-отчетливо е при децата! Всяко дете е най-красивото за своите родители, за техните приятели и близки, дори и да не сте чели навремето приказката за враната и нейното вранче.

Поредния ( и май последен КОНкурс, в който се втурнах да участвам ( естествено и аз подтикната от съвсем нормалния родителски порив да си покажа моето си гардже) беше на спортна тематика – децата ми имат известни успехи там и аз като родител съм горда с това, пуснах снимките – просто защото за нас ( цялото семейство) спорта е нещо много важно! Пуснах снимките защото според мен синовете ни са много добри в това, което правят и защото за мен идеята на подобен КонКУРс е да запали интереса към спорта!

Вече съжалявам, защото КОНкурса естествено е далеч от спорта и спортсменското поведение – не е важно дали съм най-добър, не е важно дали има и друг достоен състезател, важното е да победя аз сега, веднага на всяка цена – минавайки през трупове ( е образно де) дори!

Всичко това би било много добре, но на спортния терен ….. а в социалните мрежи е повече жалко и досадно …., но перифразирайки един мой недолюбван треньор и неговата максима – “Не е важно как печелиш – важното е да си пръв!”

Ами не съм съгласна!!!

Да искам да съм първа, но честно!

Искам да съм първа, но истински – другото няма смисъл!

Изобщо понятието  fair play или по нашенски казано ЧЕСТНА ИГРА е тотално непонятно за българина!

Не си падам по изкуствените бижута – прилича на злато, но не е – ами по-добре носи сребро тогава!