0

Частен случай ли е частното образование у нас?!

Posted by lenny on 06.06.2013 in Речено-сторено |

Доскоро смятах, че Българското образование е в колапс, сега след 9 годишно пребиваване в него мога  да заявя, че това не е вярно – Българското образование е в клинична смърт и се нуждае от спешна реанимация!

Отчаяни от липсата на дисциплина, от тоталната липса на контрол и най-вече от пълната незаинтересованост относно овладяването на науките все повече родители обръщат днес поглед към доскоро презряната и отричана институция Частно училище.

Годината е 2007, най-големият ми син завършва 4 клас и именно това се оказва преломен момент в моето и на съпруга ми родителско мислене относно бъдещото образование на децата ни. След доста страхове и колебания, приехме предизвикателството да изберем за сина си да продължи образованието си в частно училище.
Какви бяха доводите ни тогава – искахме детето ни да учи при строга дисциплина и контрол – кога е в час, кога и най-вече защо не е, да изучава наистина чужд език, а не просто да срича английската или която и да е там азбука в малкото часове,  които имат в училище и при сменящи се по 3-4 преподаватели на година. Искахме да се научи да мисли и да прилага знанията си на практика, а не просто да копи-пейства научената информация като папагал.
Искахме да получи добра подготовка и шанс сам да избере бъдещето си, когато му дойде времето.

Искахме средата, в която е целодневно да се отличава от махленския манталитет до степен обръщения като  „Добър ден“ и „Добро утро“ да не се считат за извънземни. Отделно много държахме децата да не смятат за най-важен критерий в отношенията помежду си материалното състояние, местоработата и позициите  на родителите си. Това естествено съвсем обобщено.
Излишно е да казвам, че всичко това на практика липсваше в „елитното държавно училище“, в което учеше от 1-ви до 4-ти клас.
Днес вече 5 години по-късно мога да кажа какво получихме.

Получихме един уверен в себе си, възпитан и имащ реални знания млад човек!

За което мога да кажа едно огромно „Благодаря“!
Благодаря на първата му класна ръководителка, за това че се пребори с този неособено благодатен суров материал и не се предаде.

Благодаря на сегашният му класен ръководител, който вярва в него, следи изявите му и им се радва почти колкото и ние родителите му.

Благодаря на всичките му преподаватели, които наистина го научиха да учи – да отсява важното, да систематизира и ползва след това нужната му информация.

Благодаря на Директорката на училището му за многото пъти, в които успяваше да застане в обувките на родителите и да направи най-доброто за децата, вслушвайки се в разумните доводи и отхвърляйки капризите, независимо кой е дал предложението.

Като родители получихме адекватна обратна връзка и в края на всяка седмица бивахме информирани за това какви изяви е имал синът ни през седмицата – изпитвания, контролни, проекти, забележки ….
Отсъствия ?! – ами няма отсъствия! Просто няма как да има. Когато даден учител отсъства по някаква причина, часовете му просто се заменят със самоподготовка или с друга дисциплина, прави се някакъв проект или просто класният ръководител или друг свободен учител отделя време на децата и беседва с тях по всякакви теми, от спорта, до политическите новини, според възрастта и интересите на децата.

Мога да кажа спокойно, че образованието в частно училище даде на децата ми логическо мислене, умение да търсят и намират последователността в решаването, на който и да е казус, колкото и невероятно да ми се вижда сега те определено се научиха да „виждат“ задачите /не само математическите/ и да ги решават безпроблемно, нещо което в 5-ти клас беше доста по-трудно, а в някои случаи и невъзможно.
Отделно  даде шанса на големият ми син да си избере свободно и спокойно гимназията, в която желае да продължи да учи.
Повод за тази статия е прочетеното в този блог

http://danybon.com/index.php/private-education/chastni-uchilista/988-zasto-otpada-parite-sledvat-deteto

който често разлиствам, когато искам да се информирам за новости или нещо интересно и актуално свързано с образованието ни.
Не крия, че авторката на блога посредством много беседи и примери навремето успя да промени коренно позицията ми относно частното образование на децата ми, за което ще и бъда задължена истински!

Какво следва сега?!

Ами както винаги нищо! И както винаги у нас – безумието е вечно и ненаказуемо, също както в тези случаи

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2031666

Нехайството, което нашият политически елит показва към децата ни ще бъде пагубно за нацията и това вече започва да се усеща, защото липсата на подготвени кадри е бич за всеки един работодател.

„- Няма качествени хора!“ – почти изплаква всеки HR специалист у нас.
А защо няма?!
Задавали ли сте си този въпрос ? – напълнихме се с ВУЗ-ове, вузчета и вузченца, всеки втори има виШУ, както казва с насмешка една приятелка.

Е, и?! Оказва се, че не е достатъчно нали?

Предполагам не сте учудени, поне на тема качество на учебници и помагала вече е ставало въпрос в блога за нашето мнение  https://hadjigenov.com/?p=2802

И така не мога да приема позицията на многоуважаемата г-жа министър, че видиш ли :
„Има опасност държавната субсидия да доведе до увеличаване броя на частните училища с ниско качество.“

Не! Няма такава опасност г-жо министър!

И ако просто си направите труда да си извадите главата от мястото, в което удобно сте я навряли ще го установите!
Всъщност точно тук е изключително лесно да се въведе критерий за качеството на обучението в частните учебни заведения.

Има външно оценяване след 4 клас, има матури след 7 –ми и 12-ти клас, които всички ученици в България полагат – един прост коефициент/ брой явили се, към оценките/ ще ви даде и средната успеваемост във всяко едно учебно заведение.

Защо е логично едно държавно училище с 85 зрелостници, чиято средна оценка от матурите е „среден 3,28“ да получава държавна субсидия, а едно частно училище с 15 зрелостници със среден успех „много добър 5,35“ да няма това право?!

Каква е логиката да субсидираш некачественото, а да лишиш качественото от субсидия?!
На мен поне ми убягва!
Може би някой ще се наеме да го обясни!

Отделно чий труд и успех ще възнаграждава субсидията, защото е обществена тайна, че повечето отлични оценки на всички матури се „коват“ в разнообразните школи, частни уроци и алтернативни източници на подготовка. Малцина възпитаници на държавните училища рискуват да оставят подготовката си за матурата в 7-ми клас само на наученото в училище.

http://pressadaily.bg/publication/16589-%D0%A3%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8/

В горната статия Госпожата министър от една страна твърди, че „не трябва да измерваме, само количествените показатели“, но пък от друга страна категорично заклеймява клас от да речем 8 ученици!

Няма да ви питам пак дали виждате логика!
Първият завършил гимназиалната степен випуск на частното училище на сина ми беше миналата година – класът се състоеше от 10 деца.  8 от тях пожелаха да учат във водещи Европейски и Американски университети и бяха приети в тях по първите си желания. Един беше приет в Софийският университет в първата си желана специалност с водещ бал за специалността и един в НАТФИЗ пак по първото си и единствено желание. Средният им успех от матурата по Български език беше над 5, та дори дали не беше и над 5.50!
Е какво значение има, че са само 10?!

10 но качествени, а не 100 от които 80 са под 4-ката!

Нека не се заблуждаваме – децата, в които се инвестира повече като знания и умения утре биха могли на свой ред да вложат повече и по-качествен потенциал в икономиката ни. А това са децата от няколко водещи Държавни училища у нас, броящи се буквално на пръстите на хайде от нас да мине на двете ръце и почти 90% от всички възпитаници на Частни училища.
Защото там в децата наистина се инвестира, те се учат да мислят, да прилагат практически знанията си. Бегъл поглед над постиженията, на което и да е частно училище ще ви го докаже, защото възпитаниците му макар и малко като брой, винаги са в челните места на класациите на всякакви състезания и олимпиади.

От 5 явили се на едно математическо състезание да речем. Има едно първо място, едно трето и 2 пети!
Това не е лош показател, като че ли?!
Или от явили се в национална олимпиада по физика да речем 10 отбора на финала – отбора на дадено частно училище е 2-ри!
Или заемат трето място в София примерно на състезанията на БЧК.
Или са първи в конкурс по Екология със свой проект!
Тук изобщо няма да включа спортните постижения на възпитаниците на даденото училище – и лични на отделните ученици и колективно на училищни отбори в няколко вида спорт.
И още …. много примери, но нека не досаждаме на аудиторията с частните си случаи.

Отделно родителите, избрали да инвестират в образованието на децата си, обичайно са хора с доход малко над средния и като такива те плащат по-високи данъци на държавата, като така на свой ред финансират косвено и образованието, само че не на своите деца, което само по себе си е парадокс. Също така изкарвайки с труд парите си, те внимават къде ги инвестират. Надали биха плащали на училище, в което децата им просто ще бъдат отглеждани като разсад и без да се вълнуват какво получават срещу вложеното.

Точно там е разликата, защото влагайки пари, които изкарвам с немалко труд в образованието на децата си, аз изисквам да получа качество – а качеството тук се проверява сравнително лесно. Изпити за сертификати, състезания, тестове, независими изпитвания и тестове в други школи дори!

Още нещо, на което ми се иска да спра вниманието ви и което се избистри след коментари с моя добра приятелка, чиято дърщеря завърши с отличие тази година Американския колеж и е приета в престижен американски университет.
В разговор с нея стана дума, че според Постановление 207 на МС от 1994 се отпускат стипендии за успех над 5.50 за след основно образование.  На такава имат право и чужденци, учещи в български държавни училища. Но българчетата учещи в частни училища с отличен  успех, нямат това право!

На финала – знам, че темата ще има много противници в това отношение това е една благодатна тема за спорове, същата както „За и против пушенето, естественото раждане, кърменето, ваксините, абортите и т.н. и т.н.“ Логично всеки има своята позиция и тя му е някакси по-своя.
Но замислете се върху едно :

„- Къде отиват парите, които би трябвало да се получават като дотация на образованието на всяко едно дете учещо в Частно училище?!“

Не знаете!
И аз не знам и няма и да узнаем скоро – тези пари мистериозно потъват някъде, защото определено не се пренасочват в Държавните училища и не се ползват за повишаване на тяхното качество. Тогава защо да не отидат при децата, на които законно би трябвало да се полагат?

И още няколко частни размисли, за нашият частен случай в подкрепа на Частното образование :

Навремето по ред причини се спряхме и на частен ВУЗ в своето обучение. Мнозина от приятелите, роднините и колегите ни казаха, че това е авантюра, че само ще си дадем парите и няма да получим нищо в замяна. Но е факт, че вече 10-15 години оттогава въпросното частно образование ни храни и ни осигурява нужният доход, за да гледаме, възпитаваме и обучаваме 3 деца, което съгласете се при държава – мащеха като нашата не е никак лесно.

И вече съвсем частно под чертата – резултатите от НВО на едно произволно избрано Частно училище
http://www.parvamatematicheska.com/news-bg/99-rezultati-nvo-7-klas-2013.html

Ниско качество ?!
Дали?

Written by Lenny

Споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyright © 2010-2024 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.